Автор: Кремена Иванова 

В България липсва крайно политическо и медийно говорене относно съществуването и липсата на климатични промени. От една страна, причината е в  присъщото недоверие на българина към политици, наука и институции. От друга, заради обективната действителност, в чийто дневен ред са заложени други ежедневни проблеми, и заради факта, че България генерира по-малко въглеродни емисии вследствие деиндустриализацията през последните три десетилетия.

Продължителното говорене в глобален план, липсата на консенсус между големите държави и отдалечеността на проблема във времето и пространството са другите фактори, които влияят при формирането на по-скоро пасивно отричане от страна на обикновените хора. Този скептицизъм обаче не е достатъчен, за да акумулира собствена енергия, която би задвижила в противовес активни граждански или политически движения. За учените инакомислието се изразява не толкова в отричане на самите промени, колкото в нюансите при разбирането на процесите, скоростта, интензитета и мястото, където се случват. 

По темата говорят:  

- граждани 

- евродепутатът Петър Витанов 

- екологът Марина Христова 

- климатологът Симеон Матев 

- агрометеорологът Мирослав Ганчев от Института по метеорология и хидрология към БАН-Варна 

- д-р Радослава Бекова от Института по океанология във Варна, специалист по хидробиология и ихтиология 

- Луиза Шмидт, социолог, специалист по околната среда от Университета в Лисабон 

Climate skepticism - a subjective understanding of the objective problem  

There is no extreme political and media talk in Bulgaria about the existence and absence of climate change. On the one hand, the reason is in the inherent distrust of the Bulgarian towards politicians, science and institutions. On the other hand, because of the objective reality on which other everyday problems are at stake and because Bulgaria generates less carbon emissions due to deindustrialization over the last three decades. Prolonged global talk, the lack of consensus between major countries and the remoteness of the problem in time and space are the other factors influencing the formation of rather passive denial by ordinary people. However, this skepticism is not enough to accumulate an energy of its own that would drive active civil or political movements. For scientists, thought is not so much about denying the changes themselves as in nuances in understanding processes, speed, the intensity and place where they occur. 

 
With the voices of: 

• People 
• Petar Vitanov, MEP, Group of the Progressive Alliance of Socialists and Democrats in the European Parliament, Committee on the Environment, Public Health and Food Safety 
• The ecologist Marina Hristova 
• The climatologist Simeon Matev 
• The agrometeorologist Miroslav Ganchev 
• Radoslava Bekova, PhD from the Institute of Oceanology – Varna 
• Luísa Schmidt, a sociologist and environmentalist, principal researcher at the Institute of Social Sciences of the University of Lisbon